Уртикарията е системно заболяване с кожни прояви, което се появява в даден момент от живота на около 15–20% от всички хора. Характеризира се с появата на преходни добре ограничени кожни лезии, които се представят като червеникави или розовеещи, интензивно сърбящи, оточни лезии, подобни на тези, които настъпват при като ожулване с коприва.
Повече от 80% от случаите на новодиагностицирана уртикария се разрешават за 2 седмици и > 95% от новите случаи в рамките на 3 месеца.
Уртикарията обикновено представлява реакция на свръхчувствителност тип 1, при която протеинът или неговият метаболит се свързват с IgE на повърхността на мастоцитите, което води до активиране, дегранулация и освобождаване на вазоактивни медиатори, като хистамин, левкотриени и простагландини. Примери за имунологично медиирана уртикария са реакции към латекс и реакции към фъстъци. Уртикарията може също да бъде резултат от неимунологично задействане на освобождаването на мастоцити, като например от радио контрастна среда, аспирин, много видове НСПВС или опиати.
Типичните за уртикария лезии имат оточен център и еритемен вал. Те варират от рязко отграничени папули до големи лезии с диаметър до няколко сантиметра. Централно избледняване, разрастване по периферията или сливането на отделни лезии може да доведе до развитие на клиничната картина състояща се от овални, пръстеновидни или понякога серпигинозни конфигурации. В такива случаи може да бъдат объркани с мултиформен еритем или реакции на серумна болест и е предложено обозначението като „уртикария мултиформе“.
Уртикарията може да бъде локализирана или да генерализира. При кърмачета и малки деца подуването на пръстите на крайниците с развитие на ливидна реакция на кожата подсказва в посока на остро настъпваща уртикариалната реакция. Понякога, особено при кърмачета и малки деца, могат да се образуват були в центъра на лезията, обикновено в областта на краката и по задните части.
Отделните уртики рядко се задържат повече от 12–24 h. Родителите могат да очертаят с кръг някои от лезиите, за да проверят изчистването на всяка отделна лезия за период от около 24 часа. При тези с продължителност повече от 24–36 часа вероятно се касае за друга съдова дерматоза, известна като уртикария- васкулит или еритема мултиформе.
Клинична картина: Уртикарията с продължителност до 6 седмици се счита за остра. При 80% от децата острата уртикария се дължи на инфекция, често вирусна, докато при юношите храната и лекарствата играят по-значима роля. Сред храните млечните продукти играят по-честа роля при по-малките деца, за разлика от ядките, морските дарове, плодовете и зърнените храни при по-големите деца.
Контактна уртикария: Представлява развитие на уртикариален обрив на мястото на контакт на външен агент с кожата или лигавиците. Контактната уртикария се разделя на алергична (с участието на IgE) и неалергична (IgE-независима) форма.
Физикална уртикария: При този тип уртикария- обривите се появяват в отговор на различни стимули на околната среда .Класифицираме я според индуциращият я фактор– механични въздействия ( уртикария от натиск и др.), вибрации, студ (студова уртикария), топлина, вода, слънчеви лъчи (слънчева уртикария).
Хронична уртикария: Въпреки че често е ефективен при пациенти с тежка или персистираща уртикария, приложението на системни кортикостероиди трябва да бъде запазено за тези пациенти, които не реагират на други начини на терапия поради многото потенциални странични ефекти. Имуномодулиращите агенти (циклоспорин, дапсон, метотрексат, микофенолат мофетил, циклофосфамид, хидроксихлорохин и сулфасалазин), интравенозно имуноглобулин, омализумаб и плазмафереза се използват за резистентна хронична уртикария.
Терапия: Ефективното лечение на уртикария зависи от бързината на идентифициране на етиологичния фактор и елиминирането му, когато е възможно. Симптоматичното лечение се състои от приложението на перорални антихистамини. Антихистмините биват няколко генерации, като една част от тях имат седативен ефект ( Diphenhydramine, Chlorpyramine, Promethazine, Clemastin, Dimenhydrinate и др.) II генерация антихистамини – Cetirizine, Loratadine и др. трудно проникват или не проникват в мозъчната тъкан, което определя липсата на седация при използването им. Съществуват и III генерация антихистамини, които са активните метаболити на лакарствата от втора генерация, имащи по-висока ефикасност и по-малко нежелани реакции – Desloratadine, Levocetirizine, Fexofenadine.
Понякога се налага комбинация на седативен Н1 блокер със или без Н2 блокер (Ranitidin, Cimetidin) или антагонизъм на левкотриеновия рецептор (Montelucast). Седативните антихистамини се прилагат най-добре около 1 час преди лягане, за да се сведе до минимум дневната сънливост. За много деца прилагането както на неседативен антихистамин сутрин, така и на седативен антихистамин през нощта осигурява оптимален контрол. При недостатъчно повлияване , в рамките на две седмици след започване на оплакванията или при по- голяма площ на разпространение на уртиките- може да се увеличи дозата до 4-кратно дневно.