Импетиго е често срещана, заразна повърхностна инфекция на кожата, причинена от стрептококи, стафилококи или и двете. Въпреки че се наблюдава във всички възрастови групи, заболяването е най-често при кърмачета и деца. Лезиите се разполагат по всички кожни учатъци, но се наблюдават най-често по откритите части на тялото, особено по лицето, ръцете, шията и крайниците.
Съществуват две класически форми на импетиго: булозно и небулозно.
Небулозното импетиго представлява> 70% от случаите. Обикновено започва с 1-2 мм еритематозна папула или пустула, която скоро се развива в везикула или була с тънък покрив, заобиколена от тесен зачервен ръб. Везикулата се разкъсва лесно, с отделяне на тънка мътна жълта течност, която впоследствие изсъхва, образувайки коричка със сламеножълт цвят. Инфекцията лесно се разпространява чрез автоинокулация чрез пръсти, кърпи или дрехи, с развитие на сателитни лезии в съседни области или други части на тялото. Отделните лезии могат да се разширят периферно с централно изчистване, което води до разнообразие в клиничната картина. В миналото се считаше , че небулозното импетиго се причинява предимно от β-хемолитични стрептококи от група А, но сега най-често се установява наличие на S. aureus.
Булозното импетиго, което почти винаги се развива вследствие на замърсяване с от S. aureus, се представя като отпуснати, тънкостенни мехури или, по-често, нежни плитки ерозии, заобиколени от остатъка от мехурния покрив. Често се разполага в областта на пелените, лицето и крайниците. Лезиите при булозно импетиго могат да се разглеждат като локализирана форма на синдрома на попарената кожа, като характерните лезии са резултат от същия ексфолиативен токсин, който се установява при това състояние.
Рискови фактори за развитие на импетиго:
топъл и влажен климат
диабет
пациенти на хемодиализа
пациенти с екзема, атопичен дерматит или псориазис
след ухапвания от насекоми
контактни спортове
Причини: Заболяването е силно заразно.
Може да се заразите при близък контакт с кожата на човек със същото заболяване или при контакт със заразени предмети: кърпи, дрехи, чаршафи и др.
Безсимптомно носителство на стафилококи в носа и гърлото се среща при 20–40% от възрастните и до 80% от пациентите с атопичен дерматит. Тези носители разпространяват бактериите върху кожата на кърмачета и малки деца, вероятно със своите ръце.
Резервоарът за стрептококи, представляват по скоро кожни лезии на други индивиди, а наличието на микротравма или ухапване от насекоми също вероятно има значение за развитието на тази инфекция.
Терапия:
Импетигото се лекува с локални и системни антибиотици. Използват се различни локални антибиотични пасти, като за предпочитане е локалният мупироцин, който проявява високо ниво на бактерицидна активност срещу широк спектър от Грам-положителни организми, включително S. aureus. Той има малък или никакъв потенциал за дразнене, странични ефекти, резистентност или кръстосана реакция с други антибиотици. Някои проучвания показват дори равна или по-голяма ефективност на мупироцин над оралния еритромицин при лечението на импетиго при деца.
Носителството на S. aureus също трябва да се лекува с интраназален мупироцин, което трябва да се има предвид при известни носители с повтарящо се импетиго или в условията на епидемични огнища.
Пероралната терапия на импетиго трябва да бъде със средство, което покрива както S. aureus, така и β-хемолитични стрептококи от група А , тъй като клинично разграничаване на тези етиологии обикновено не е възможно. Използват се различни антибиотици : в това число пеницилин-резистентен пеницилин (т.е. клоксацилин или диклоксацилин), амоксицилин с клавуланова киселина, първа или втора генерация цефалоспорин, клиндамицин или в някои случаи по-нови макролидни антибиотици ( кларитромицин или азитромицин).
При съмнение , че Вие или детето Ви страдатe от подобен проблем или имате други въпроси- не отлагайте консултацията си с дерматолог.
Можете да позвъните на 0885 900 545 или да си запазите час онлайн тук