Себорейния дерматит при възрастни е може би най-често срещаният тип екзема. Разпространението му се изчислява на 5%, но честотата му през целия живот е много по-висока. Няма надеждни данни за честотата, тъй като себорейния дерматит на скалпа (най-често срещаното му представяне) не може да бъде напълно отделен от общия проблем с пърхота в проучвания, базирани на популация. Мъжете са засегнати по-често от жените. Според натрупаните данни няма генетично предразположение при заболяването. В случай на тежко протичане с трудно повлияване на състоянието е важно да се помисли за подлежащи заболявания като ХИВ инфекция, болестта на Паркинсон и др.

Диагноза:

Поставянето на диагнозата е на базата на клиничната картина с типично засягане в различните възрастови групи. В кърмаческия период се характеризира с развитието на т.нар млечни кори (crustae lactea) в областта на окосмената част на главата, челото, веждите и носа. В други случаи се развива типичната картина на памперсен дерматит (diaper dermatitis/ erythema gluteale) със засягане областта на седалището и ингвиналните гънки. И двете състояние имат тенденция за самоограничаване до 8-12 месеца след раждането. По- тежко протичане се наблюдава  при  erytrodermia desqamativa ( Leiner-Mouussous), когато патологичните промени обхващат 100% от кожната повърхност и обикновено се съчетава с общо неразположение , диспептични прояви, фебрилитет и други усложнения. В юношеска възраст най- често  се наблюдава  pseudotinea amiantacea (лъжлив кел), който трябва да се отличи от истинско микотично заболяване или пиодермия на капилициума. При възрастни измененията засягат най-често себорейните зони, а също може да се прояви в гениталните и перианални области, както и аксиларно. Себорейният дерматит в областта на скалпа манифестира в широк клиничен диапазон- от много лека форма (pityriasis sicca capitis) до тежко, обширно засягане с развитие на pityriasis steatoide capitis. Последните няколко години се наложи и терминът seboriasis (seborrheic-like psoriasis), който обозначава гранично състояние между psoriasis и seborrheic dermatitis.

Етиология:

Съществуват няколко фактора, които имат значение за развитието на себорейния дерматит. Счита се че производството на себум при заболели, не се различава от това при здрави контроли. Метаболизмът на нормалния за кожата обитател Malassezia води до промени в себумния състав чрез консумирането на наситени мастни киселини и освобождаване на ненаситени мастни киселини. Това от своя страна води до продукция на цитокини от кератиноцитите, активиране системата на комплемента и развитие на възпаление.  Гъбичната микрофлора е представена основно от липофилни дрожди, които въпреки че колонизират върху здрава кожа, водят до развитие на няколко чести кожни заболявания: плосък лишей, себореен дерматит, Malassezia-фоликулит и атопичен дерматит. Известни рискови фактори са наличието  на неврологично заболяване (Паркинсонова болест) , имунодефицитно състояние (HIV- асоцииран себореен дерматити), сърдечно-съдови заболявания и алкохолен панкреатит.

Терапия: Терапията на себорейният дерматит включва приложение на локални и системни средства в зависимост от тежестта на клиничната картина и зоната на засягане(лице/скалп).

  • Лечението на себорейния дерматит на лицето включва използването на локални кератолитици, антимикотици и кортикостероиди. Целта е да се постигне намаляване на зачервяването и залющването в остарат фаза на заболяването и редуциране на броя на рецидивите. Себорейния дерматит при възрастни е по-скоро състояние, което трябва да се контролира. Редно е , ние лекарите да обучим пациентите кога и какво да позлват за да ограничат бързо своите симптоми. Много често се дават насоки и за поддържаща терапия, именно с цел ограничаване броя на рецидивите и удължаване периодите на ремисия.

    Известни са определени превантивни схеми като се ползва принципа на т.нар. проактивно лечение. Проактивното лечение позволява нанасяне на продукта обикновено 2, 3 или 4 пъти седмично. Именно проактивното приложение на локалните калциневринови инхибитори демонстрира добра поносимост с оглед поддържането на контрола върху заболяването и превенция срещу настъпването на рецидив.

  • Лечението на себорейния дерматит на скалпа включва използването на шампоани, съдържащи  катрани, цинк пиритион, селениев сулфид, циклопироксоламин, кетоконазол и др. Локалната антимикотични продукти са доказали своята ефективността в много изследвания, предоставяйки по-голяма безопасност и дълги периоди на ремисия в сравнение с кортикостероидите и техните странични ефекти.  От друга страна пероралните антимикотични препарати (тербинафин, кетоконазол, итраконазол) имат по-често незадоволителен ефект и лечението с тях носи потенциалния риск от сериозни странични ефекти особено при продължителна и многократна употреба В периодите между пристъпите е добре да се прилагат меки поддържащи измивни средства , които да задържат постигнато в хода на активното лечение. Себорейният дерматит на скалпа се подобрява при намаляване на кратността на къпането. Използването на спрейове за коса, вакси, гелове и др. стилизиращи продукти може да влоши протичането на себорейния дерматит и е добре прилагането им да бъде преустановено.

    Честите рецидиви на заболяването зависят и от нивото на психо-емоционално напрежение в ежедневието. Доказана е връзката между наличието на  стресови епизоди в живота на пациентите и развитието на себореен дерматит. Засягането на лицето се наблюдава по-често при пациенти с депресия, а тревожността е утежняващ състоянието фактори.

При съмнение, че страдате от това заболяване, не отлагайте консултацията си с дерматолог. Можете да позвъните на 0885 900 545 или да си запазите час онлайн тук