HSV-1 и HSV-2 са широко разпространени инфекции които водят до развитие на типични везикуло булозни изменения в областта на лицето или интимната зона. Гениталният херпес е една от най-честите инфекции, предавани по полов път в световен мащаб. Подобрените познания за клиничните прояви, патогенезата и хистопатологията на херпес симплекс вирусните инфекции вървят успоредни със сериозен напредък в разработването на диагностични маркери, които правят разлика между двата херпесни типа и лечения за двете инфекции. Използването на чувствителни и специфични серологични маркери позволи да се дешифрира епидемиологията на херпесните инфекции, докато антивирусната терапия позволи на клиницистите да контролират хода и степента на заболяването. Превенцията на HSV инфекции чрез молекулярно получени ваксини остава важна цел.

Епидемиология: При деца под 10-годишна възраст повечето херпесни инфекции се причиняват от HSV-1 (> 80–90%). Анализите, проведени на глобална база, са показали антитела срещу HSV-1 при 50–90% от хората на възраст от 20 до 40 години, с по-ниска серопревалентност в страните с по-високи доходи (например ~ 60% в САЩ). Въпреки че HSV-2 остава причина за повечето генитални херпесни инфекции (70–90% общо), последните проучвания показват нарастващ дял поради HSV-1 в САЩ, Канада и Великобритания. В тези страни HSV-1 сега представлява по-голямата част от гениталните херпесни инфекции при млади хора (особено студенти).

Клинична картина:

HSV инфекциите имат широк спектър от клинични прояви като асимптоматичната инфекция е много честа.

Орален и периорален херпес: Симптомите обикновено се появяват в рамките на 3 до 7 дни след контакта . Продромните симптоми включват лимфаденопатия, общо неразположение, липса на апетит и треска като често се появява преди появата на типичните изменения. Впоследствие се развиват болезнени, сгрупирани везикули върху еритемна основа които могат да претърпят прогрес до пустули, ерозии и / или улцерации с характерна фестонирани краища. Обратно развитие на лезиите обикновено настъпва за срок от 2 до 6 седмици. Съпътстващите симптоми се изразяват в развитие на локална болка, мравучкане, парене и/или изтръпване.

Генитален херпес:  Обикновено първата проява се изразява в развитие на мъчително болезнен, ерозивен баланит, вулвит и/ или вагинит. При жените измененията често засягат също шийката на матката, задните части и перинеума и са свързани с ингвинална аденопатия и дизурия. Гениталните лезии при мъжете обикновено се проявяват по главичката или корпуса на пениса, както и в областта на седалището. Системните оплаквания и усложнения са по-чести при жените. Развитие на екстрагенитални лезии, задържане на урина и асептичен менингит се срещат съответно при 20%, 10–15% и 10% от засегнатите жени. За разлика от тях, асептичният менингит е рядко усложнение на първичната генитална херпесна инфекция при мъжете.

Развитието на обширна локална проява, регионална лимфаденопатия и треска обикновено разграничава първичната херпесна инфекция от рецидивиращата такава.

Диагноза: Диагнозата херпес симплекс се поставя на базата на физикален преглед. Съществуват кръвни тестове за антитела срещу HSV-1 и HSV-2, които отдиференцират двете инфекции. Това се използва ако към момента на прегледа няма активно огнище на инфекцията.

Лечение: В ежедневната практика се използват различни схеми с антивирусни средства за лечение, които включват различни антивирусни медикаменти:

  • перорален валацикловир, фамцикловир и/или локален 1% пенцикловир крем. Локалният ацикловир 5% маз е одобрен за ограничени лигавични HSV инфекции при имунокомпрометирани индивиди.

  • При генитален херпес, пероралните антивирусни средства е редно да се стартират до 24- 48 часа от началото на симптомите като ацикловир, фамцикловир и валацикловир постигат намаляване продължителността на заболяването, намаляват риска от настъпване на усложнения и успокояват болката.

  • Интравенозният ацикловир е показан при неонатална HSV инфекция, тежки инфекции при имунокомпрометирани пациенти, тежка  eczema herpeticum и пациенти със системни усложнения. При имунокомпрометирани пациенти терапията с орални или интравенозни антивирусни средства продължава дълго време, до пълно изчистване на измененията.

  • При пациенти с чести рецидиви ( повече от 10 рецидива годишно) се изписва продължителна терапия с ниски дози противовирусни медикаменти.

При съмнение, че развивате симптоми на това заболяване, не отлагайте консултацията си с дерматолог.

Можете да позвъните на 0885 900 545 или да си запазите час онлайн тук