
Херпес зостер се причинява от варицела-зостер вирус (ВЗВ), който спада към Herpes virideae, подгрупата на Alphaviridae. Първичната картина протича с картината на варицела, а вторичната – като zoster.
Клинична картина: Инкубационният период е 7-21 дни и може да започне с неспецифични общи симптоми (напр. треска, безапетитие, отпадналост). Продормалните симптоми са тежки, слабо изразени, а понякога липсват. Заболяването протича в две фази: предеруптивна и еруптивна. Най-често в предеруптивната фаза се съобщава за силни болки и парене в определен сегмент на кожата едностранно. Наред с това може да се прояви сърбеж, хипо- или хиперестезия. Еруптивната фаза се представя от херпетиформени обриви, които за няколко дни се подреждат едностранно по хода на един или няколко съседни сензорни нерви, но могат да засегнат и кожата от другата страна, по съседство ( zoster aberans).
Признаци и симптоми в хода на клиничното протичане:
Поява на сгрупирани везикули върху еритемна основа(3-5дни);
Разкъсване на везикулите и формиране на корички (няколко дни до 2-3 седмици);
Постхерпетична невралгия(с продължителност от няколко месеца до години);
Наблюдава се също:
Регонална лимфаденопатия (от самото начало или на по-късен етап);
Персистираща болка, с промени в характера (пареща, пробождаща, пулсираща) и интензитета (силна, слаба, констатнтна);
При тежки случаи ексудатът на мехурчетата е хеморагичен (zoster haemorrhagicus), а основата е некротична. Тогава мехурчетата и корите са с тъмен цвят (zoster haemorrhagicus et. necroticans s. gangraenosus). Zoster generalisatus се характеризира с пръснат варицелиформен обрив по кожата на цялото тяло.
Леките форми не се съпътстват с невралгични болки, а само с леко парене и сърбеж в областта на обривите, които преминават за 7-12дни. При тежките форми мехурчетата се сливат, а след отпадане на некротичните тъкани се образуват язвички с неправилни краища, които зарастват с кръгловати, зостериформено подредени цикатрикси, които имат диагностично значение и след преминаване на болестта. В тези случаи общите явления са тежки, съпътстват активните херпетиформени обриви, а невралгичните болки са непоносими.
Диагноза: Дигнозата обикновено се поставя на базата на анамнестичните данни и клиничната картина към момента на прегледа. Провеждането на специфични лабораторни изследвания не влиза в съображение, от гледна точка на загубата на време, липсата на специфични и чувствителни тестове и икономически неоправдани разходи.
Атипични форми:
Herpes Zoster Ophtalmicus: Херпетичния обрив се разполага по хода на първи клон на nervus trigeminus, като обхваща едната половина на челото и съответно предната част на капилициума, клепачите, които се подуват и затварят окото.
Zoster oticus: Наблюдават се сгрупирани везикули в областта на ушната мида, ушния канал, а понякога и във вътрешното ухо, което води до понижение на слуха и даже до глухота.
Синдром на Ramsay- Hunt: Когато се засегне ганглия на фациалния нерв, намиращ се в съседство с този на ушния нерв , може да последва временна или постоянна лицева парализа,слухови халюцинации, световъртеж и смущения във вкусовите усещания.
Zoster sine zoster (Zoster sine herpete): Голям брой научни публикации съобщават за пациенти, които развиват херпес зостер като невропатична болка, без наличие на характерен херпетиформен екзантем. Последните подробни изследвания на няколко пациенти с невропатична болка, по хода на определен дерматом са установили, че част от тези случаи се дължат на варицела-зостер вирус реактивиране.
Zoster generalisatus: Развитието на генерализиран херпетиформен обрив се наблюдава при около 35% от хоспитализираните и имунокомпрометирани пациенти. В тези случаи везикулозните изменения ангажират генерализирано кожата на цялото тяло и клиничната картина наподобява тази при варицела. Тази форма се развива най- често при пациенти със злокачествени заболявания, вирусът на HIV/AIDS, лъчетерапия, след химиотерапия, след трансплантации на органи, както и при дългосрочна употреба на системни кортикостероиди.
Диференциална диагноза: Херпетиформените промени при херпес зостер са сходни с тези при херпес симплекс, импетиго, контактен дерматит, ухапване от насекомо, варицела, пемфигоид. Промените по устната лигавица трябва да се разграничат от афтозен стоматит, кандидоза, ангина. При засягане на очната лигавица най-честата диференциална диагноза е с конюктивит и улцерозен кератит. При засягане на интеркосталните нерви болката, като основен симптом ни задължава да мислим за миокарден инфаркт, плеврит, холелитиаза, бъбречна колика, апендицит, табес дорзалис.
Лечение: Най-често обривът и болката изчезват в интервал от 3 до 5 седмици, но при част от възрастните болни се развива постзостерна невралгия. Лечението при болните е комплексно. Кожната хигиена е важна за да се предотврати вторична бактериална инфекция. Прилагат се антисептични пудри, микстури или разтвори. Етиологичното лечение е насочено към причинителя на заболяването- VZV, като се прилагат противовирусни средства: Acyclovir (Zovirax®), Valacyclovir (Valtrex®), Famciclovir (Famvir®). Те са нуклеозидни аналози и инхибират репликацията на HHV и VZV, спомагат за изчезване на обрива и намаляват риска за поява на постзостерна невралгия. Лечението трябва да започне в първите 72 часа след началото на обрива, прилага се през устата, но при имуносупресирани пациенти, както и при дисеминирана инфекция се налага венозно приложение.
Постзостерната невралгия се лекува локално с EMLA (Elected mixture of local anesthetics), лидокаин, капсаицин и студени компреси. Системно се прилагат аналгетици (опиоидни и неопиоидни), трициклични антидепресанти (Amitriptyline) и антиконвулсанти Gabapentin (Gabagamma®) и Carbamazepine. За подобряване на състоянието се препоръчват физиотерапевтични процедури с ултравиолетова светлина и поливитамини от групата B (Milgamma®). Лечението с комбинация от системни кортикостероиди и противовирусни средства може да се проведе след като пациента излезне от виремичния стадий.
Профилактика: Контакт с болни от херпес зостер трябва да избягват малките деца, неболедували от варицела, имуносупресирани болни( раково болни, състояние след трансплантация, болни от HIV/СПИН).
При опасност от заразяване на по-възрастните пациенти и имуносупресираните се препоръчва прилагане на интравенозни имуноглобулини.
От 1995 год. е налице жива ваксина за VZV (Varivax®) в U.S.A., с доказана ефективност. От 2005 год. е достъпна ваксината Zostavax®. Ваксината е противопоказана при имуносупресирани болни. В България все още тази ваксина не се прилага.
При съмнение, че развивате симптоми на това заболяване, не отлагайте консултацията си с дерматолог.
Можете да позвъните на 0885 900 545 или да си запазите час онлайн тук