Pityriasis rosea е често срещано, „остро“, самоограничаващо се в рамките на 4-8 седмици, папулосквамозно заболяване, което засяга най-често здрави пациенти на възраст между 10 и 35 годишна възраст. Липсват системни прояви, като обикновено преминава спонтанно. Последните няколко години се налага тезата , че се касае за вирусен екзантем, свързан със системна реактивация на HHV-7 и HHV-6.
За първи път терминът pityriasis rosea и първото описание на заболяването са дадени от Gilbert през 1860 г
Етиология: Точната причина за pityriasis rosea остава неизяснена, като често се предполага, че има вирусна генеза. Съвсем наскоро вниманието се фокусира върху човешкия херпес вирус-7 (HHV-7) и по-малко върху HHV-6. Опитите за идентифициране на HHV-7 ДНК в кожни лезии са неуспешни, макар че е доказано наличието на ДНК на HHV-7 и по-рядко на HHV-6 в плазмата или серума, както и в слюнката на пациенти с розов лишей. Наличието на продромалните симптоми при някои пациенти, установяването на сезонност според някои проучвания, както и по-голямата честота на болестта сред някои общности са причини , които подкрепят неговата инфекциозна генеза.
Клинична картина: Въпреки че класическата pityriasis rosea обикновено се разпознава лесно, по-необичайните варианти могат да бъдат по-трудни за диагностициране. При класическите случаи в областта на трункуса се появява единична лезия, която се увеличава своите размери в продължение на няколко дни. По-рядко тази първоначална лезия се наблюдава на врата или проксималните крайници. Това е т. нар. “майчина плака”, като проявлението й варира от 12% до 94%, в зависимост от проучванията, но в повечето случаи се наблюдава в над 50% от случаите. Размерът обикновено варира от 2 до 4 см, но може да бъде колкото 1 см или колкото 10 см. Приблизително 5% от пациентите могат да получат лек продром с главоболие, треска, артралгии или общо неразположение.
Обикновено през следващите няколко дни се развиват множество по-малки по размери, но еднакви по характеристика на първоначалната лезия изменения по трункуса и проксималните крайници. По гърба може да се наблюдава типична локализация на измененията тип„клонки на ела“ или „коледно дърво“. Лицето, дланите и ходилата обикновено (но не винаги) не се засягат.
Терапия: Тъй като pityriasis rosea често протича безсимптомно и се самоограничава, най-често се налага единствено консултиране и обучение на пациентите как да се грижат за кожата си през периода на възстановяване.
При пациенти със силен сърбеж може да се наложи включване на лосиони с противовъзпалително действие или локални кортикостероиди с ниска до средна потентност за облекчаване на симптомите.
В по-тежки случаи може да се използва UVB фототерапия или естествено излагане на слънчева светлина и прием на перорални антихистамини.
Последните няколко години все по-често се прилагат схеми с използване на системни противовирусни лекарства, които водят до по- бързо овладяване на разпространението на обрива.
При съмнение, че развивате симптоми на това заболяване, не отлагайте консултацията си с дерматолог.
Можете да позвъните на 0885 900 545 или да си запазите час онлайн тук