Уреаплазмите принадлежат към семейство Mycoplasmaceae, род Ureaplasma. Описани са за пръв път през 1950 г. от Шепард, който забелязва, че сред микоплазмените колонии събрани от уретрата и урината на мъже с негонококов уретрит, се развиват по-малки по размер колонии произвеждащи уреаза. Това е дало и наименованието на бактерията.

U.urealyticum е разделена на 14 серотипа и 2 биовара. Съвременната класификация определя двата биовара – Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum като отделни видове. Уреаплазма парвум е по-често откривания в микробиологични култури вид, но Уреаплазма уреалитикум е по-патогенният представител.

Счита се че, входна врата инфекцията  са влагалището или уретрата, като заболяването засяга предимно хора в сексуално активна възраст. Уреаплазмата може да се предаде и по време на бременност от майка към дете.В рисковата група попадат също хората с отслабена имунна система ( ХИВ-позитивни пациенти и такива с трансплантирани органи).

Клинична картина: Много често заболяването протича безсимптомно. Необходимо е активно търсене и диагностика на заболяването, за да се избгнат късните усложнения от болеста.

Диагностика: Златен стандарт за диагностика е провеждането на PCR тест. С оглед провеждане на антибиограма е уместно микробиологично изследване със специална хранителна течна хранителна среда. Контейнерите с течна хранителна среда  се съхраняват до употребата им в хладилник при tº 2 – 8ºC; Неправилно взета проба, неподходящо съхранение и/или транспортиране могат да доведат до грешен резултат.

Лечение: Лечението обикновено включва курс с антибиотици за двамата партньори.

При съмнение , че страдате от подобен проблем или имате други въпроси-  не отлагайте консултацията си с дерматолог.

Можете да позвъните на 0885 900 545 или да си запазите час онлайн тук