Сифилис

Сифилисът е сексуално предавана инфекция, причинена от Treponema pallidum, която се характеризира с разнообразни клинични прояви. Може да се предава също от майка към дете , което води до тежки усложнения. Характеризира се с три стадия на развитие: първичен, вторичен и третичен, както и латентен период с променлива дължина, който настъпва преди появата на третичния сифилис. Кожните и лигавичните засягания варират от генитални язви до широко разпространени папулосквамозни изменения до грануломатозни възли

Епидемиология: В световен мащаб честотата на първичен и вторичен сифилис намаля драстично с въвеждането на лечение с пеницилин след Втората световна война.През последните десетилетия обаче се наблюдава нов ръст на случаите на първичен и вторичен сифилис, като  честотата се е увеличила повече от два пъти при мъжете.

Клинична картина:

Предаването на болестта се осъществява при вагинален, орален или анален сексуален контакт. Заразяването става след контакт с здрава лигавица (тази на влагалището, уретрата, половия член, ануса и устата), така и през наранена кожа. Трепонема палидум може да се предаде и при кръвопреливане, В България донорската кръв се изследва за сифилис, така че възможността за заразяване на практика почти липсва.

Сифилиса протича в 3 стадия – първичен, вторичен и късен (третичен)

Първичен сифилис: Първият стадий на болестта се развива от 2 до 9 седмици (средно 28 дни) след заразяването. Развива се най-често единична, неболезнена раничка, разположена в областта на външни полови органи. В зависимост от начина на заразяване – раничките могат да се развият и в областта на устата, перианална област и др. Развива се регионална лимфаденопатия , изразяваща се с увеличаване на лимфни възли. Често раничката остава незабелязана,тъй като НЕ е съпроводена с болка. Оставена без лечение, раничката изчезва за няколко седмици, а заболяването  преминава в следващия стадий

Вторичен сифилис: Развива се несепцифичен,  несърбящ обрив по кожата и промени по лигавиците. Развиват се лезии с бледо розов до бакърено червен цвят, които могат да бъдат изключително разнообразни по отношение на тяхната локализация, броя и големината им. По- специфични са обривите в областта на дланите и ходилата. Обривът обикновено преминава за няколко седмици или месеци.

Засягането на лигавиците се изразява във формиране на ранички, покрити с белезникав филм. Те могат да се развият по всички лигавици, включително и тази на устата. В съчетание с кожните и лигавични промени обичайно се развиват и някои от следните оплаквания: увеличаване на  лимфните възли, възпаление на гърлото и окръглено опадане на космите в областта на  главата и веждите.

Обикновено след вторичния стадий, заболяването навлиза в т нар. латентна фаза. Пациентът няма видими кожни или лигавични изменения, но продължава да е заразен и да разпространява заболяването.

Третичен (късен) сифилис: Наблюдава да се изключително рядко.Развива се в рамките на 2 до над 30 години след заразяване. Промените засягат различни органи и системи, като клиничните прояви могат да бъдат изключително разнообразни. Най-често се засягат сърцето, нервната система, очите, костите и ставите. При провеждане на терапия – кожните изменения наречени “гуми” могат да изчезнат, но пораженията по вътрешните органи обикновено се задържат.

Вроден сифилис: В България се провежда стриктно проследяване на бременните жени по отношение на възможността да предадат заболяването сифилис към своите деца. При установяване на положителен резултат или ако пациентката сама съобщи, че някога е  боледувала от сифилис- се провежда т. нар пеницилинова профилактика при бременни жени. Това винаги се извърва под наблюдение на опитен дерматовенеролог

Класификацията е според възрастта на детето- сифилис при новородени, кърмачета и в ранна детска възраст. Проявленията са в различен диапазон- от мъртвородени деца, до такива с типични “стигми”, а именно:

Вроден сифилис: В България се провежда стриктно проследяване на бременните жени по отношение на възможността да предадат заболяването сифилис към своите деца. При установяване на положителен резултат или ако пациентката сама съобщи, че някога е  боледувала от сифилис- се провежда т. нар пеницилинова профилактика при бременни жени. Това винаги се извърва под наблюдение на опитен дерматовенеролог

Класификацията е според възрастта на детето- сифилис при новородени, кърмачета и в ранна детска възраст. Проявленията са в различен диапазон- от мъртвородени деца, до такива с типични “стигми”, а именно:

Диагностика: Установяването на заболяването се осъществява посредством активното му търсене. Неслучайно сифилиса е известен като “ големия имитатор”. Сифилиса може да имитира почти всички кожни болести, затова той винаги се има предвид в диференциално диагностичен план при голяма част от дерматологичните заболявания. Назначените изследвания се определят от лекуващия дерматовенеролог, в зависимост от стадия, в който се очаква да бъде пациента. Изследванията са важни и с оглед оценка на успешността на терапията. Най-често се назначават  неспецифични тестове :   VDRL –test (Veneral Disease Research Laboratory ) , RPR (Rapid Plasma Reagin) и специфични такива: TP –MHA ( Treponema palidum microagglutination assey ). Има случаи на фалшиво положителни резултати, така че интерпретацията от страна на лекар специалист е от основно значение.

Терапия: Златен стандарт за лечение на сифилис е използването на пеницилинови антибиотици.  В последните години , поради липса на пеницилин в България се използват и резервни антибиотични средства. Ефективността на лечението се оценява в зависмост от спадането на  титъра на антителата ( количественото им определяне в серума) при VDRL. Очаква се за половин година титрите на антителата да спаднат поне 4 пъти. Обръщаме внимание, че TPHA  не се използва за оценка ефективността на лечението, тъй като този показател може да остане положителен цял живот.

При съмнение , че страдате от подобен проблем или имате други въпроси-  не отлагайте консултацията си с дерматолог.

Можете да позвъните на 0885 900 545 или да си запазите час онлайн тук