Гениталните микоплазми са отговорни за приблизително 15% –20% от случаите на негонококов уретрит (NGU), 20% –25% от нехламидиалните негонококови уретрити и приблизително 30% от персистиращите или рецидивиращи уретрити. При жените гениталните микоплазми се установяват най-често при бактериална вагиноза и се откриват в 10% –30% от пациентките с клиничен цервицит. До 22% от случаите на тазова-възпалителна болест , се причиняват от гениталните микоплазми, , което обяснява значението на тези бактерии за редица репродуктивни проблеми – инфертилитет, спонтанни аборти, преждевременно раждане, инфекция на новородено.

В групата на гениталните микоплазми влизат Mycoplasma hominis и Mycoplasma genitalium. Гениталните микоплазми са силно неустойчиви във външна среда. Микробиологичната посявка НЕ успява да засече до 40-50% от гинекологичните проби. За Mycoplasma genitalium микробиологичното изследване може да отнеме до 6 седмици и само няколко лаборатории в света са в състояние да възстановят клиничните изолати. По тази причина PCR е предпочитаният метод за откриване на генитални микоплазми.

Микоплазмите се установяват при 20-40% от сексуално активните здрави мъже и жени, без да предизвикват заболяване. Въпреко това те могат да предизвикат различни оплаквания и да засегнат външните и вътрешни части на уро-гениталната система.

Начин на предаване:

Гениталната микоплазмена и уреаплазмена инфекция се предава при генитален или орален контакт. Възможно е и предаване на инфекцията от майката към детето (при раждане или по време на бременност).

От съществено значение за разпространението на заболяването са:

Клинична картина

Инкубационният период е  средни 3-5 седмици, най-често 15-20дни.

Заболяването с генитални микоплазми може да протече и безсимптомно.

При жени е възможна появата на следните симптоми:

Диагностика: Златен стандарт за диагностика на инфекцията е вземане на материал за изследване и провеждане на PCR тест. В зависимост от спецификата на оплакванията могат да се използват стерилна урина, еякулат или простатен секрет при мъжа, цервикален секрет при жената. Изследването не е болезнено и се провежда в рамките на всеки един стандартен венерологичен преглед.

Лечение: Избора на антибиотичен медикамент се извършва строго индивидуално. Използват се макролидни, хинолонови и др. антибактериални средства, като е необходимо лечението да се провежда и при двамата партньора. След терапия – се провежда контролен PCR- тест , за да се потвърди излекуването на пациента.

При съмнение , че страдате от подобен проблем или имате други въпроси-  не отлагайте консултацията си с дерматолог.

Можете да позвъните на 0885 900 545 или да си запазите час онлайн тук